Скок

Говоря с думи   

прости и сковани                                   
с размах
на ярки жестове.                      

Говоря тихо                                           
рядко с непознати                                  
разгръщам                                             
всички мисли в себе си.

както хартията
мастилото попива
така и аз
поглъщам
чужди погледи
и чувства

Търпението ми
по малко ме убива
Родено в мен
расте
и корен пусна.

Когато кислород
се вля в ума ми

гнева пречупи
простата скованост
на думите
които властваха

Търпението има тяло-
граница
която да разпъват.

Така се случи
първата раздяла
с първият най-силен
предразсъдък.