Затворник на съня къса повехнала трева...

Бавно отваряме вратите
на своите скрити желания
гоним страха си насън
така побеждаваме себе си.

Потопени отново
в променливото лято
се учим да пеем.
Докато дните ни гонят.

Не успяват да стигнат до нас.
Оставаме в средата на юни
един летен следобед,
който не иска да свършва.